В.Уайт (Венелин Недялков)
46 31
5 дек. 2021 г., 21:21

Сбогом 

  Поэзия » Любовная
544 1 5

По струните на вятъра понесен,

загуби се последния ми зов.

Едва ли си го чула, там където си,

прегърнала поредната любов.

 

Във есенните утрини мъгливи

дори и да ме срещнеш, ще съм сив,

ще се разминем непознати, мълчаливо,

убили обичта си без мотив.

 

Горяхме твърде бързо и за кратко,

оставяйки следа от черен прах,

потънала в безжизненото блато

на собствените ни тъга и страх.

 

Отдръпнах се от теб, за да те имам,

да те запазя както първо те видях.

Превърнах миговете ни в години,

защото само в тях живях.

© Венелин Недялков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??