Сбогом, птичке, мила ученичке,
няма да сме заедно вече,
защото свършиха тези дни
на радости и мъки,
в които заедно си пяхме
и весело си играхме...
Сега всяка от нас си пое
към пътя си и една от нас
за съжаление избра този път,
в който розите увяхват, а
щастието излетява...
Дано съдбата ти е избрала рая!
Защото, казват, има рай и ад,
но аз не съм била там и не знам...
И все пак, птичке, дано
идеш в рая - твоят живот да продължи
в по-добър свят, който
да е изпълнен само с усмивки...
Сбогом, птичке...
© Ребека Иванова Все права защищены