В нас гори недообичана обич,
пред нас стои на тази обич краят.
И в този час суров, злокобен,
аз искам чувствата си да призная.
Ти беше за мене небе,
очите ти бяха звезди,
ръцете ти бяха криле,
защитна крепост - твоите гърди!
Аз исках да си моя светлина
и топлина в дните ми студени,
но имаше една жена,
която ти обичаше не както мене...
Обичаше я искрено и чисто.
(При мене идваше като по задължение)
Прости ми, скъпи, че говоря истината!
Лъжата в този миг е престъпление!
Аз знам, че и за теб не беше лесно -
едва ли не на кръст си се разпъвал.
Но в море, изпълнено с нечестност,
неизбежно корабът потъва.
... А имаше, любими, имаше - нали ? -
и мигове, изпълнени с нежност.
За тях най-много ме боли
и за несбъднатите ни копнежи!
И няма да угасне мойта мъка,
и няма болката да отболее...
Пред нас стои една разлъка,
ала гори сърцето ми, не тлее.
И сякаш страшната раздяла
прелива сили в мойта обич.
Дори когато ще те нямам,
аз пак ще те обичам!
... Сбогом, обич...
© Албена Купенова Все права защищены
БОЛКАТА ЗА МИГ ОТБОЛЯВА,
КОГАТО НОВА ОБИЧ СЕ ЗАДАВА!!!
БЪДИ ОПТИМИСТКА!!!