Сбогом, свят на феи и на гълъби,

разрушен е от бомби града ми.

Сбогом, думи красиви и безсънни.

Сивота, добре си ми дошла!

Навреме спирам, даже закъснях,

убити вери погребвам без жал.

Търпението като кафе прекипя.

И какво от това?! Същата кал

ще газим, от която сме родени.

Любовта е илюзия на болни души.

Кръвта остана навън от вените

и се разлива из прашните ни дни.

Сбогом, пъстър свят на птици,

орисващи небосвода със песни.

Добре дошли сте ми, хищници -

обещайте ми пирове бесни!

Добре дошла, есен сред лято -

увехнали цветя ми подари!

По пътищата се премятат

зловещо отрязаните им глави.

Сбогом, гълъби и барабани.

Сбогом, приказки стари.

В града ви нищо не остана -

отровни сълзи покапват в плътта ви,

 гняв безумен над вас ще стоваря...