|Сбогом, моя голяма любов..|

Нещо неизречено

на глас

застана плътно между нас.

За мене ти не бе готов. 

Не ти достигна мъничко любов. 

Тишината

плавно заглуши ни.

И не усетих

кога всичко се срина.

Сбогом, моя голяма любов,

неусетно и ти си замина.. 

Любовта ти бе притча,

която научих наизуст.

Днес е проклятие

и сричам те.. 

с гнус.

От думите твои, 

изстреляни на глас.

И демоните, които лягат между нас.

Днес ще се събудиш ли щастлив.. 

ако осъзнаеш,

че ме губиш

и грешиш.

[Сбогом, моя

голяма любов! 

Да ме обичаш

не беше готов.

Прощавам ти.

Просто тръгни! 

Не гледай нито мен,

нито моите сълзи.

И ако шепот чуеш

отново в нощта, 

или глас като моя,

викащ "ела"..

Стани и тръгни си,

недей да стоиш! 

"Върви си!" ти казвам,

но мисля "Остани!"]p0