Сбогом, самота!

8 июн. 2019 г., 03:12

Поэзия » Любовная

525 6 4

Здравей, проклетице! И сбогом!

Последно ще ти кажа - вече не!

Със силата на разума и словото,

разбирай ме, че адски съм добре!

Откакто позволих да ме обсебваш,

денят ми замъгля във късна есен.

За всяка птица имало небе,

и полетите всякога са лесни.

Не знаех, ала сляпото прогледна.

И Господ да опази този взор!

Богатството - невидимо за бедния.

И често свободата е затвор.

Та, няма да изплача тегобите си.

Отивай си със здраве и наслука!

Заменям те със огъня в очите.

И честно, ама хич не ми и пука!

Върви да угнетиш домът на лошите!

За мене си прочетена и вехта.

Аз щастие намерих неотложно.

Самотна ще си ти, и все проклета!...

Стихопат.

Синьо.цвете (Мая Нарлиева)

2019-06-08T15:51:41+03:00

Хубаво е!
(Имаш една изядена буквичка в първи стих на първа строфа)
ЕленаДамянова (Елена Дамянова)

2019-06-08T10:38:17+03:00

Страхотно,както винаги!
ИнаКалина

2019-06-08T07:12:21+03:00

"Аз щастие намерих неотложно." Хубаво!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2019-06-08T06:52:52+03:00

Със зрялото решение
прииждат вдъхновени
словата ти свободни,
че поетите са волни
птици сред простора
и често с Бога си говорят!