Защо всичко свърши и вече тръгвам,
защо ти оставаш със сухи очи?
Не мога, не искам да се залъгвам,
че болка и в тебе още горчи.
Очите не виждат, аз бавно крача,
така ме боли, но не гледам назад.
Сълзите си бърша, няма да плача,
за мене ти вече си само познат.
Дали ще успея да те забравя,
дали ще забравя нашите мечти?
Отново питам какво да направя,
когато сърцето за тебе тупти? ...