Izumrudkata (Катя)
290 3762
4 нояб. 2016 г., 21:39

Сбогуване 

  Поэзия » Другая
534 2 6

Изминаха няколко години

от както татко го няма на света.

Сърцето плаче а душата страда,

по загубата на свидния баща...!

 

Но аз помня и няма да забравя,

как бореше се ти  до последния си дъх,

как обичаше живота, как усещаше,

че краят наближава...боли, така боли

в тишината...и скъпи спомени,

все връщат се при мен...

Как своя борбен дух на мене завеща...

в живота когато те нападат и предават,

трябва да се бориш и да бъдеш силен,

с любов живота да прегърнеш....

Да бъдеш силен и напред да продължиш...

Как трябва себе си да отстояваш,

с мъдрост и любов да победиш...

И своята любов и нежност към теб,

дълбоко в сърцето си стаих...

Прости ми ти, че така и не намерих време,

да ти разкажа как пиша стихове в нощта...

а после ги събирах и заключвах –

завинаги за вечността...

И музата отдава ме напусна,

не можеш да заключиш ти,

мечти и вяра и надежди,

които си написал в стих...

Сега разбрах, че трябва да ги пусна,

да полетят – волни по света...

Прекланям се пред твоята мъдрост!

Сбогувам се с теб до вечността...!

 

 

 

 

 

© Катя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, от цялото си сърце и душата!
    Благодаря ви, за топлината и разбирането!
    Благодаря ви!
  • Погали цветето преди да се пречупи,
    докосвайки го с твоята душа...
    За спомен му остави миг от вечност,
    сиротно да се скита по- света...
    Света жестоко днес протяга,
    към него пак отровните си пръсти
    и в унеса от дните пропилени...
    крещи от болка в този късен час...
    И погледа се взира в звездите
    обгръща ги с хиляди въпроси
    едно защо трепти в тишината...
    Защо е толкова трудно? Да бъдеш
    себе си в тоз лъжовен свят!




    Младене, поклон пред светлата памет на баща ти!
    Благодаря ти, още веднъж за хубавите думи!
    Василка, Еси благодаря ви!
    От уважение към автора и светлата памет
    на баща и никога не бих си позволила
    да сложа слаба оценка под такъв стих...
  • Поклон!
  • Да, и аз не му казах, че пиша вечер скришом, че го обичам, сбогувах се с него под форма на стих един ден преди да си иде! Всичко помня и като него се боря с живота. Харесах!
  • Младене, благодаря ти!
  • На утрешния ден, през 2000г. почина баща ми - човек пред който бих стоял на колене цяла вечност. Затова твоето стихотворение, Катя, страшно силно ме развълнува. Написала си го с много чувство. Финалният ти ред:

    "Сбогувам се с теб до вечността...!"

    отеква незаглъхващо в съзнанието ми. Напълно заслужено постовям за себе си творбата ти в Любими и те поздравявам, че си такава признателна дъщеря!
Предложения
: ??:??