Сбогуване

Днес листата са безкрайно мълчаливи.

А от думи даже няма нужда -

поглед впит им стига, за да разберат, че вятърът се кани да ги изостави.

Идва да открадне своето последно „сбогом".

Обеща да им изпрати

най-красивите си обещания

по птиците в обратния им път.

Не остана време за сълзи -

само за една въздишка приглушена

и един прекършен стон.

В последната секунда крадешком протяга се ръка,

ала, уви - листата не умеят да летят.

Замина.

И ето ги след него и сълзите.

Не можа да ги дочака.

А листата знаят превъзходно,

че вятърът ще дойде есенес.

Но въпреки това са тъжни -

усещат, че тогава вече ще са го забравили.