22 авг. 2007 г., 11:48

Сбогуване 

  Поэзия
554 0 5

Скъса ли се нишката сърдечна,
пулсът ли от бягане се срина,
мислите ли изкрещяха стреснато,
или просто...
някой си замина.
Някой -
срещнат в дните ни безцелни,
поздравен без поздрав -
само с устни,
бегъл спомен във души обемни,
спирка в повседневното препускане.
Ненаучени да се обичаме,
ничии,
разминали се с никой.
Плещим автентичните си притчи -
компенсации за драни викове.
В центъра на общата си съвест
кърпим памет с дупки от мечти.
И ако си тръгваме на съмване,
крием експлодирали души.

© Мери Добрева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви от сърце!Обичам ви!
  • Толкова е силно!Останах без дъх.И защо звучи така самотно и тъжно.Чак ми се доплака.Усмихни се!Не си сама!
  • компенсации за драни викове.
    и
    кърпим памет с дупки от мечти.
    И ако си тръгваме на съмване,
    крием експлодирали души.
    ...
    Нямам думи!

  • Ех, Марси , прекрасна умница си ти, миличка.Красиви , много красиви са стиховете ти.С обич.
  • Прекрасно е!
Предложения
: ??:??