Обичам нетрайността на нещата.
Тяхната ефирност и ранимост...
Днес съм тук, а утре ме няма -
великата шега на Природата.
Пада прах, неусетно почти
и залива всичко познато.
Ето, книгите в библиотеката дори,
и те са погълнати в сиво...
Но, аз обичам тази Самота -
тази вечна раздяла с Живота.
Ще дойде ден и нечия грижовна ръка
ще изстрие прахтта и всичко останало.