7 мар. 2008 г., 06:54

сбогуване 

  Поэзия » Другая
585 0 1

Обичам нетрайността на нещата.

Тяхната ефирност и ранимост...

Днес съм тук, а утре ме няма -

великата шега на Природата.

Пада прах, неусетно почти

и залива всичко познато.

Ето, книгите в библиотеката дори,

и те са погълнати в сиво...

Но, аз обичам тази Самота -

тази вечна раздяла с Живота. 

Ще дойде ден и нечия грижовна ръка

ще изстрие прахтта и всичко останало.

© Зорница Аламанчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??