Отиваш си лято преди да е съмнало,
в мене утро от ласки на любими очи.
Със мъгли ми покриваш просторите
и безпътна оставам при изгрева,
с недочакани любов и мечти.
Как да скрия сълзите от толкова чакане?
Да се слея с тъгата, преди да е лумнала
в мен радостта?
От умора ръцете ми клони са,
а в листопадна сълза се превръща
всяка вчерашна, неродена искра.
Сега ме повеждаш към бързащи ручеи. ...