Отново вън е есен златиста                                         
и звънецът ни събира за последен път.

Усмивки на лицата ни греят                            
  и всеки е по своему щастлив.

Седнали зад чиновете стари,                                          
с химикалката в ръка.

И погледи, забити в черната дъска,                                    
отново сме си старите другари.

Дните кат птици отлитат                                              
и пролетта красива дойде.

Ние пак сме в класната стая,                               
 но всеки е със сълзи в очите.

Стоим и всеки е умислен,                                    
   никой не иска да си тръгва.

Да напуска стаята, пълна със спомени                     
  и само се гледаме и мълчим.

Таз раздяла е тежка за нас,                              
  трудно е да кажеш сбогом на приятели.                          
С които бил си толкоз дълго време,                      
с които си плакал и си се смял.

Но училището свърши вече                               
    и животът ни поема в своите ръце.

Всеки тръгва в своята посока                              
и към своите мечти върви.

Приятели, съученици и другари,                       
  нека на раздяла се простим.

Нека се прегърнем за последно                             
  и да се разделим с усмивка на лице.