21 окт. 2007 г., 12:37

Сбогуване 

  Поэзия
541 0 4

Ники(Lingerie) и Нели(Nella_gold)


Реших да се сбогувам със душата си,

на мястото й сложих многоточие.

А нея опаковах като празничен пакет,

и пратих я по вятъра – на други да слугува.

 

Помислих отначало, че ще мога да я скрия в долапа,

не посмях – така и ще събира прах, забравена.

Със панделка красива да я вържа, не посмях,

почти невидима и без това се губи бърже.

 

В картонена кутия – от обувки, овехтяла,

прибрах сърцето си… не знам защо ли да го крия?

Опитах се да припечеля нещо с него, не успях,

Защо ли само болка и тъга  така спечелих?

 

Но... отговор за себе си намерих.

Душата си в долапа няма да захвърля,

и не на дявол ще пратя, за да му слугува.

Защото е от Бога подарена, от Бога ми е дар…

 

Сърцето ли? Сърцето ми, макар и в рани,

навярно ще се излекува.

За всяка болка във живота има цяр.

И докато бие в мен като часовник…

 

Не. Няма да съм аз виновника…

 

Болка и тъга – с ръка ще ги изтрия.

И ще ги вържа в картонена кутия, овехтяла…

И ще ги пусна  в реката буйна,

от мъка те да се удавят.

Защото мисля да продължа живота си нататък!

© Николай Стойчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ами, да благодаря от името на двамата...
  • поздрави за дуета!
  • Многоточие??? Интересно...
    Аз го консумирам в по-...консуматорски смисъл...
    А вие, двамата, имате голям поздрав от мен
    За болката не знам, но тъгата и скуката я удавихте в миг...
    Цунки - мунки!
  • Браво! Заредихте ме с много
    позитивна енергия и вяра.
    Прекрасно стихотворение!
    С много обич и за двама ви.
Предложения
: ??:??