13 окт. 2011 г., 16:27

Сбогуване с душата... 

  Поэзия » Другая
5.0 / 13
1429 0 23
Наистина ли си безсмъртна
и никога не остаряваш,
до мен си неотлъчно,
състрадателна и нежна?
Аз моля те любезно,
обясни сега,
при нашето сбогуване,
защо без капчица тъга
със мене ще се разделиш?
Безчувствена като скала,
дори сълза ти няма да отрониш
пред тленното ми бездиханно тяло. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Запрянов Все права защищены

Предложения
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
  • Наверх вы, товарищи, орудия на борд. И всем приготовиться к бою. Врагу не сдается наш гордый "Асколь...
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...

Ещё произведения »