Отново лятото на юг поема
на щъркеловите крила.
Със себе си то пак ще вземе
и слънцето, и песента
на славей, кос и чучулига.
Ще опустее влюбен бряг.
И погледът, додето стига,
след летните мечти ще тича пак...
А стъпките ни, тръгнали нанякъде,
ревнивите вълни ще скрият.
Ще се затворим в самотата си.
Със спомени ще се завием
за влюбеното наше лято,
помахващо за сбогом пак,
и обещало да ни чака
отново тук, на този бряг...
© ВАНЯ СТАТЕВА Все права защищены