5 июн. 2018 г., 10:04
Това си беше моето дърво.
То помнеше най-тъжните ми думи.
Бе старо, търпеливо и добро.
А Времето стоеше помежду ни...
Не помня всички нишки от кълбото,
оплело мойта кръв и моят път.
Навярно бяха скъсани, защото
тук-там ме спираха на кръстопът...
Тогава стигах моето дърво.
Говорех му... На глас. Да се уплаша
от думите, които само то
умее да изтръгне от душата. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация