Сбъдна ми се – толкова те исках,
всяка нощ бленувах твоя лик.
Не, не плачех, нито пък притисках
снимката ти с мисълта, че си велик.
Знаех просто, че си струваш,
знаех, че съм влюбена във теб,
знаех, че си истински и не робуваш,
знаех, че не ти се слага етикет.
Сбъдна ми се – толкова те чаках,
толкова жадувах да си мой.
Сбъдна ми се – тихичко проплаках –
кой ли чу молитвите ми? Кой?