Историята тук е много проста.
Превзехме град, облечен от бетон.
Сърцето си накъсах на парчета.
Изгубих пътя... като копче от балтон.
Крилете ми пришиха към стената.
Разбиха слънцето - подобно буца пръст.
Орлица ослепена, удари се в скалата.
Наместо ангели... Несбъднат кръст!
Раниха ме във нощите студени.
Забиваха пирони в жива плът.
Научих ли се да прощавам всичко?
И болката да става Сила. Всеки път! ...