Най-страшното в живота си видях
Сълзи в очите на любимата жена
Сглупих и сторих ужасяващ грях
Превръщайки се в причина за това
Те гледаха ме с толкова надежда
И любов, която караше ги да блестят
Със вяра, че в живота всичко се подрежда
И завинаги ще бъда вгледан само в тях
А днес го няма вече блясъка във тях
И пламъка когато ме поглеждат
Няма я онази бурна и необуздана страст
Която без думи в мене раждаше надежда
Че в бъдещ ден, тъй дълго чакан и копнян
Избирайки ме, завинаги до мене ще застане
За да споделиме с нея време и съдба
И помежду ни никой да не може да застане
Наистина сглупих, сгреших и сторих грях
Но никога, не съм спирал аз да я обичам
И каквато и цена да трябва да платя
Ще го сторя без дори да се замислям
Само, за да видя себе си във нейните очи
И онзи блясък, каращ ги тъй чудно да сияят
Да виждам, че са живи и страстта във тях гори
Когато отново в мене с вяра те поглеждат
© Христо Банов Все права защищены