Копнежи... ласки... сбъдната мечта.

И виждам те във бялата ти рокля,

с короната от лебедовите пера,

разкош с букет от алени цветя.

А тъй красива си и нежна,

като лунна сребърна зора.

Лицето ти - и то сияе лъчезарно

и щастие безбрежно в гърдите ти тупти,

а любовта над теб витае, пази те от зли очи.

Застанала с усмивката  вълшебна 

пред олтара господен сега, ти кълнеш се

във вярност и житейската надежда

семейството да пазиш от беда.  

Тогава ангел бял долита - 

да  поеме грижата за твоята съдба,   

но не забравяй... нейде там...

черният му брат се скита,   

търсещ грешка в нечия душа.