Тъй твърде сложни са нещата,
че кой ли може да ги обясни?
А всъщност: Рождество и Разпятие
събират изпитните ни дни.
Другото е дреб от плява...
И зърна за златодарен хляб.
Преследване на илюзорна слава...
Ти можеш ли, да си един от тях?
Едва ли. Честно – не бива, за да мога.
Любовта ми не кацна на връх!
Вместо смях – зовях тревога,
докато останах самотен дъх.
Тъй твърде сложни са нещата,
че не мога да ви ги обясня...
Защо все още грешните понятия
при изгрев слънце отричат деня?
© Стойчо Станев Все права защищены