1 нояб. 2020 г., 10:04  

Сбъркано петолиние 

  Поэзия » Любовная
341 3 13

СБЪРКАНО ПЕТОЛИНИЕ

 

Напуква се стъклото изведнъж.

На струйки като отглас след молебен,

отнейде плисва клисавият дъжд.

И кой да подозре, че е вълшебен?

 

Внезапно замирисва на озон

и някак ставо леко да се диша.

Облечена в зелен комбинезон,

обгръща ме предпролетната киша.

 

Върбата се разлиства от копнеж,

ресите с мойте ириси се сливат

и на тревата в нежния кипеж

потъвам и усещам, че съм жива.

 

Дори да тананикам грешен тон,

по прежното да страдам е излишно.

Сега си тръгва тъжният сезон,

във който чак до болка! те обичах.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??