pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
892 17210
23 окт. 2022 г., 19:25

Сцена от една морска буря 

  Поэзия » Пейзажная
1155 4 23

Небето кожата си сви. Змийчета пропълзяха.

Внезапно буря се изви, вълните полудяха

и врящото пред мен море заплахата издигна,

така че никой да не спре атаката. Изригна

с безумна, несломима мощ връхлитаща стихия.

През скъсан облачен калпак злорадо освети я,

да види тръшнат морски гняв над пясъци ронливи.

Единствен фарът – още прав – присветна обичливо.

Вбесеният пороен дъжд в жестокост се зарече.

Скала крайбрежна изведнъж куража си съблече,

потъна в мрачния въртоп на водната разруха.

Но после милостта на Бог сред този ужас чуха

камшичестите пипала на господаря Време.

Скалата каменна пола изтръска, да съвземе

душата си от кипнал яд, бушуващ над морето.

Като огромен Голиат страха си в него метна.

Безпомощният хоризонт в удавник се превърна.

Море и суша – в боен фронт, победа без да зърнат.

Ранени облаци, сумрак – ще рухне небосводът...

Кога ли, Слънце, своя знак да спрат ще изпроводищ?

 

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Това е една морска поредица, вече излязоха двете стихотворения, а последното предстои да бъде публикувано. Щастлива съм, че съпреживя с мен виртуалните ми летни (НЕ)преживелици, Силвичка! Ех, морето...
  • И аз те прегръщам и ти благодаря, че ме срещна с морето през есента. Радостта е моя. 🌺
  • От творец, който познава и прецизира силата на думите, когато пише, коментарът ти звучи като похвала, Силве. Благодаря ти с прегръдка, мила!
  • Стихийно въздействие. Думите оживяха, докато четях.
  • Самият Живот е "Велика стихия" и ние го наблюдаваме от брега на поредния си земен ден понякога със страх, но и с възхищение!
    Благодаря ти, Валери!
  • Старата гръцка пословица гласи, че хората се делят на три вида – на живи, на мъртви – и на онези, които са в морето. Харесва ми, когато пишеш за тази Велика стихия!
  • Тези препратки към античната история и митовете ме правят щастлива! Ти знаеш как да ме зарадваш, Роси. Много се надявам стихотворението да събере и други подкрепящи коментари. Хубав следобед, мила!
  • Наистина е различно и завладяващо! Майсторски изрисувано с думи! Като битката между Давид и Голиад! Поздравления, Мари!
  • Хубаво е да чуеш думи, оценяващи достойно написаното от теб, признавам си! И съм ти благодарна за тях, Тоти!
    Валюшка, зарадва ме, че си тук! Дори с една единствена думичка си ми дала висока оценка! Прегръщам те!
  • Картинно
  • Срещал съм се неведнъж с морската буря,
    но никога не съм се опитвал да я опиша
    и със сигурност не бих могъл
    да я обрисувам с такова майсторство като теб,
    още по-малко да вплета и смисъл.
    Поздрави! Успех!
  • Искаше ми се да е различно. Свикнали сме да се любуваме на спокойното усмихнато море, но то има много лица. И може да е също впечатляващо дори със страховития си вид. Дано съм успяла със задачата, която сама си поставих, Скити.
    Прегърнат да е денят ти и цялата ти седмица, миличка!
  • Мари, толкова добре си я описала тази сцена на морската буря... усетих я как върхлита...
    Тези дни си на морска тема Много красив и образен стих, като стихия!
  • Малко са хората тук, които го възприемат за хубаво, но ти благодаря, че ти си един от тях, Генек!
  • Хубаво.
  • Изпращам ти прегръдка, Вили!
  • Много благодаря!
  • Винаги има нещо, което те подпалва, за да тръгнеш да пишеш. По-важно е след това да огледаш текста и да започнеш да го редактираш и "шлифоваш" както обичам да казвам. Но всеки си има свой начин на писане, трудно се дават рецепти за творческия процес. Важно е чувството, безупречната техника, ако това е класически стих и стремежа да кажеш нещо различно по такъв начин, че да грабнеш читателя. Аз обожавам метафорите, например.
    Е, дано съм задоволила любопитството ти, Вили! Благодаря ти, че намина и коментира! Прекрасен ден и нова седмица ти желая!
  • Разтърсваща сцена. Интересно ми е, Мария, как ви идват идеите за стих? Внезапно или си казвате, днес ще пиша например за розата утре за морето. Просто ми е любопитно
  • Такива коментари могат само да ме радват, Мини! И да зареждат вдъхновението ми така, че да се цели още по-високо! Благодаря ти!
  • Мария, сякаш се разрази бурята в главата ми. Толкова силно ми въздейства, че сякаш гледах как връхлитат яростните вълни и скалите се свличат със трясък в морето! Младен е дал перфектно описание на този грандиозен стих! Поздравявам те!
  • Онемях от коментара ти, Младене... Не знам, какво биха казали боговете Зевс и Посейдон, но на мен ми стигат твоите думи, след които се чувствам с пришити криле!
    Писах това стихотворение с усещането, че всичко се развива пред очите ми, макар от две години да не съм виждала морето. Тази стихия е чудовищно въздействаща на всички творчески натури и ще съм много щастлива, ако описанието ми на бурята получи висока оценка и от другите потребители на обичания ни литературен сайт! Благодаря ти, Мастер!
  • Блестящо описваш, Мария, гнева на бурята и морската стихия:

    "Небето кожата си сви. Змийчета пропълзяха.
    Внезапно буря се изви, вълните полудяха
    и врящото пред мен море заплахата издигна,
    така че никой да не спре атаката. Изригна
    ...
    Безпомощният хоризонт в удавник се превърна.
    Море и суша – в боен фронт, победа без да зърнат.
    Ранени облаци, сумрак – ще рухне небосводът...
    Кога ли, Слънце, своя знак да спрат ще изпроводиш?"

    Неистова красота съзирам в твоето описание. Може би, защото винаги стихиите предизвикват да се отърсим от дребнавото, властващо над живота ни.
    Зевс и Посейдон - владетелите на истинските стихии ще останат силно удовлетворени, като мен, от възхитителния ти стих, плод на високо поетично майсторство, граничещо с живописта.
Предложения
: ??:??