По булеварда пристъпва едва,
сякаш без мисъл, с празни очи.
Тихо, безмълвно държи във ръка
празна кутия (по всичко личи).
С одърпано, некърпено палто
минава този странник всеки ден,
като подвижен монумент и то
минава все тъй покрай мен.
Веднъж го попитах: - Тая кутия
защо така всеки ден си понесъл?
Не, че исках отговор да открия,
а този ден просто бях малко по-весел. ...