Ще те оставя да се удавиш в блатото ми
от несбъднати мечти,
да се потопиш в тъгите ми,
да се нагълташ със жалбите ми,
да се стремиш към светлината,
но да потъваш натежал от собствената си тревога
и тогава, стигнал дъното,

ще изплуваш надут от огорчения,
ще се носиш по течението,
лашкан от примитивни надежди
и ще си друг,
премръзнал, 
скован,
безжизнен,
прероден и не до там,
тогава ще те извадя и ще ти направя изкуствено дишане, 
ще издишам в теб лъжи, а ти ще вдишаш  мен,
ще бъдеш мой образ в счупено огледало
и ще се намразиш.