Нямам толкова вяра да вярвам
в изкуплението на греховете.
Вместо славеи, чувам гарвани.
Що за вяра е, щом синовете
(без значение кой е отеца)
преди Ад да ги сграбчи, страдат -
плашещо е да съм Агнеца,
а страданията ми - наградата.
Нямам толкова вяра тепърва
да проходя или да прогледна.
Любовта си отивала първа,
а надеждата била последна.
И когато привърши ми дозата
от нефелната, рехава вяра,
и когато ме сграбчи прозата,
а пръстта замирише на сяра,
със надежда в ръка ще потропам
на вратата на някоя църква,
без любов и без вяра, нескромно
ще отправя молитва изтъркана -
ще поискам от Онзи, Благия,
две-три дози на консигнация.
Обещавам му, ще си ги слагам
само в дни на сърдечна стагнация.
© Ели Все права защищены