Реших да ги пусна заедно, защото за мен те са неразделни. От едното следва другото... пряко свързани.

Себе си да дам

Понякога аз себе си готова съм сама да дам,
за да гори и пак да не догаря сърцето
у човека. В очите му да грее плам
и да е все усмихнато лицето.

Понякога аз себе си готова съм сама да дам,
за да разцъфне люлякът на двора.
Момичешки лица да тръпнат в свян,
лъчите слънчеви да греят без умора.

Понякога аз себе си готова съм сама да дам,
да чувам конски тропот из полята.
Да зная, че отново аз съм там,
че търся с тръпнещи очи зората.

Понякога аз себе си готова съм сама да дам,
теменужен мирис пак да усещам.
Да подаря на някого от своя плам,
от себе си частица да пожертвам.

Понякога аз себе си готова съм сама да дам.
Да, искам да пожертвам себе си!
В съзнанието на хората ще бъда, знам,
като напъпила току-що роза...

Себе си дадох

Подарих аз на теб
всяка своя сълза.
Обичта си аз
цяла на тебе я дадох.
Всеки мирис на пролет и дъх на роса
аз на тебе, признавам, продадох.

Аз продадох на теб
всеки свой слънчев лъч.
Всяка огнена цветна искра.
Всеки облак, всяка капка дъжд.
Всяка обич, всяка мъка и тъга.

Аз от своя стих
откъртих всяка рима,
всеки звук и смях.
Аз и него го продадох,
да, вини ме.
Знам, от себе си да го опазя
не успях.

Аз дори и люляка продадох.
Онзи "моя" люляк...
Светъл, слънчев, ням...
Ах, прости ми,
че и него дадох.
Взе ми радостта
със него, знам.

Цялата аз себе си раздадох.
И не, не съжалявам.
Но да се спася, така и не успях...
Но прости ми ти, Животе,
че със теб така се подиграх...