Избягах от крадливите си нощи. От всичките пиянски излияния. С последното си чувство, че съм "Още", крещейки търсех... своето мълчание. И без да осъзнавам, че съм грешна. (Душата ми се дави, не умирах). Изрязах от тъгата си... надежда, (Три пъти рязах... бавно я убивах). С гнева си декорирах синевата, крадяща от беззвездните небета. Отчупвах си парченца от луната, посях ги... до разцъфващи лалета. Гримирах се със криво петолиние. (Изпявах се на глас... така фалшиво). Изпивах всички рими в себесричане, в коктейлна чаша... беше ми горчиво. Избягах от безумството "Да бъда". От нуждата да бъда притежание. И нека да съм луда... много луда. Не търся обич... в себеотрицание.
Прекланям се пред таланта на хора като теб. Радвам се, че в този сайт има такива прекрасни автори с такива прекрасни произведения. Разглеждам го с часове и не може да ми омръзне!Поздравления!
Леле.Кремииии!!!
Този стих си го копирам даваш,не даваш не питам...препрочитам го,а има същото въздействие като първия път!Незнам какво да кажа...Страхотен!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.