20 апр. 2021 г., 08:48

Седем дни дъжд 

  Поэзия
399 5 14

Къде съм тръгнал в този дъжд,

щом даже охлювите бягат,

сред стръкчета набола ръж –

нагазвайки я, тя поляга.

 

Небето плаче седем дни

и седем нощи тихо чака

зората, за да заръми,

докато пак придойде мрака.

 

Земята вече няма дъх,

задавена от кални струи.

На всеки ъгъл дебне стръв

и примки кръвожадно луди

 

от времето – безбожник стар,

незнаещ що е милостиня.

Подгизнал съм – проклет товар,

под който бавно ще загина!

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мерси, Таня! Поздрави!
  • Хубав стих! Браво!
  • Благодаря ти, Влади! Поздрави!
  • Радвам се, че сте тук, Ина, Ели, Роси! Поздрави!
  • Много въздействащо! Хареса ми!
  • Споделям настроението! Много ми хареса!
  • От този дъжд ще се роди слънцето, толкова е напоителен... четох го няколко пъти, нещо си сложил вътре
  • Благодаря ви за коментарите, Деа, Квазар, Юри, Зигфрид, Лина, Иржи, Мария! Този дъжд...!
  • Дани, харесва ми твоя стил на писане. Въздействаш с рисунъка си!😃
  • Обичам пролетните дъждове- изтрещи, извали се и грейва слънце! А не като есен! "Като заваля, та цяла неделя- тихо, кротко, ден и нощ! Вали, вали, вали..."Елин Пелин. Тогава и настроението е тъжно и ти добре си го изразил, Дани! Стига да не е метафора, които хич не разбирам....
  • Хубаво е да си намери човек стихотворение, което да импонира на моментното светоусещане. Благодаря!
  • Силни са думите ти! Въздействащ стих! Поздравления!
  • Хубаво е!
  • Много мрачно...
    Напомни ми Елин Пелин...
Предложения
: ??:??