СЕДЕМ ОБЛАЧЕТА БЕЛИ
... седем облачета бели подир птичите ята,
накъде ли са поели? – скитничета над света,
от небесните затвори светли бегълци – в зори,
върху бащини ми двори хвърлят сенчици добри,
гледам си ги – сякаш мама казва ми добър ти път! –
тати, светнал триста грама,
кръсти подир мене гръд,
сух пешкир и одеяло! – тъпче в пътния ми сак,
да загърна чисто тяло, щом връз мене падне мрак,
път нарамил по баира – накъде? – и аз не знам,
с облаците из Всемира някой ден ще стигна – там, ...