Остани само миг... Днес съм толкова истинска.
Нарисувах за нас седемцветна дъга.
Всички багри за нея открих сред мечтите си –
само с теб мога цветно да виждам света.
Остани само миг, да докосна тъгата ти –
разпиляна танцува след залеза слънчев...
И когато си тръгваш, не затваряй вратата ми,
за да може по изгрев при мен да се върнеш.
И е странно, нали, че животът изтича
в недолюбени нощи – без думи за вричане...
Погледни, там, навън самотата се стича
ослепяла за нашето лудо обичане. ...