Една лястовица бяла аз видях,
кацнала на житейската ми жица
и, о, Боже, нима сторих грях -
влюбих се в тази рядка птица!
Не исках тя да си отива,
погалих с поглед нежните крила
и с вятъра, вихрил конски гриви,
разшепих ù седемдесет зърна.
С тях дарих ù обичта си цяла,
събрана в броеницата години самота,
подхвърлих от радостта и от тъгата
по парченца, тляли в лунна светлина. ...