Седемнадесетгодишна
Как е хубаво да съм седемнадесетгодишна,
да съм на практика още дете,
но да се чувства толкова възвишена,
че да литна да ми се доще!
Трябва да уча, но искам да лудея.
Понякога себе си губя,
не се страхувам силно да се смея
и истински да се влюбя.
Смело правилата прескачам,
създавам си и нови,
с момчетата се закачам,
разбивайки всички “окови”.
Кипи в мене страстта,
понякога съм претенциозна,
често си мисля, че всичко е шега
и не се вземам на сериозно.
В стихове емоциите си изразявам,
но някой път не съм в настроение.
Случва се и да не се съобразявам
с нечие чуждо мнение.
Бъдещето тепърва пред мен се открива
и за него имам милиони мечти.
Дано се сбъднат всички такива
и животът ми от щастие да блести.
Мечтаеща, мразена и обичана,
по детски наивна, но и възвишена,
еднаква и толкова различна -
как е хубаво да си седемнадесетгодишна!!!
© Т.Т. Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Да, много е хубаво
-
младост, младост!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Ето и един поздрав от мен със стих на една млада поетеса, чието време на отминава:
НА ПЕТНАДЕСЕТГОДИШНИТЕ
Аз съм гъвкава, млада, петнайсетгодишна,
аз съм толкова млада за пръв път до днес,
несравнима съм с цвят на напъпила вишна.
Нямам плахост и кротост, и сладък финес.
Нося тъмния чар на червена лъвица,
цяла в пищния хаос на джунгли и дни,
а съм всъщност и морска, и в мойте зеници
властно вдига морето зелени стени.
Нося синята кръв на жена индианка,
с бясна сила в мен ври Оцеолова власт.
Вижте, вижте сърцето на моята сянка -
многосърца, стоцветна, различна съм аз,
а съм само една - и за пръв път съм млада,
като грабната в миг от дървото сълза,
като пламък, изригнал от девствена клада,
като лумнала бързо нагоре лоза.
Ще раста, ще натрупам във себе си дните
и живота във трудния негов синтез,
ала своята сила петнайсетгодишна
ще запазя такава, каквато е днес.
Петя Дубарова