Избяга Вярата. Надеждата – след нея.
И Любовта си тръгна мълчешком.
Като опразнена бърлога зея –
един студен и изоставен дом.
Заминаха си... Прав им път тогава!
Ще съжаляват може би за мен.
Не плача... че сълзѝ не ми остават.
И без сълзѝ е тъжен моят ден.
Не мога да ги върна. И не искам.
О, замълчете, древни мъдреци!
Животът си е мой... Поемам риска,
дори да се ръкувам с подлеци. ...