Седи малко тъжно момиче,
обзето от собствената си тъга.
Седи и буквите срича.
Пита: "Защо съм сама?"

Сяда до него тъгата,
погалва дългите й коси.
Сяда и й хваща ръката,
казва : "Ще спре да боли!"

Сълзите тихо по пода се стичат,
момичето извръща нагоре глава.
Сенките отвън на ангели й заприличват.
"Господи, какво да правя сега?"

Седи голямо усмихнато момиче,
обзето от всеобщата тъга.
Седи, в думите си се врича:
"Ще им помогна - знам, че не съм сама!"

"И аз някога бях като теб -
не исках да доживея утрешния ден,
но вече съм силен човек,
така че, ако имаш нужда, седни до мен!"