10 янв. 2007 г., 00:18

Сега! 

  Поэзия
937 0 8

Вървиме със тебе прегърнати ,
усмихнати ,влюбени ,живи,
от чувства в омая обгърнати –
един от друг все по-щастливи.

Посягаш и хващаш ръката ми-
аз стреснат поглеждам към тебе,
със поглед подканяш телата ни
след миг да се слеят смутени.

Избухва взрив искри –вълшебно е!
И няма „днес” „вчера” и „утре”!
И всичко „сега” е и там ние
не искаме миг да изгубим!

Вървиме със тебе прегърнати-
дървета ни кимат щастливи,
на клони приличат телата ни –
преплетени , влюбени , живи…

© Станимир Власакиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??