15 окт. 2008 г., 22:32

Сега 

  Поэзия » Другая
699 0 12
Сега
Щом стъпките са по оголените нерви,
а ръбът на всяко нещо ни порязва,
трептенията са ужасно морни,
а думите полепват като сол на язва.
Слънцето не топли, а жигосва.
Денят - минути, часове, години.
Въздухът навлиза и дамгосва.
Нощта-онуй, което повали ни.
Мислите убиват всички жажди.
Между световете - живият и „онзи”
Мислите ни пращат в черни сажди. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Костова Все права защищены

Предложения
: ??:??