Сега е времето да обичаш
Когато истинска любов в сърцето е горяла
и със сбогом тръгнеш си... дори накрай света,
в самота облечен, винаги ще носиш
искрица малка - спомена за любовта!
Безмилостно годините ще се изнизват,
очите често ще се пълнят със сълзи
и като от нож, забит дълбоко във сърцето,
до край живота тази рана ще кърви.
Ще искаш често времето да върнеш,
назад поглеждайки, ще търсиш пътя за дома,
където, свел глава, ще можеш да прегърнеш
и да целунеш с обич пак любимата жена.
Не отлагай дълго похода обратен,
оседлай си вятъра, пришпорвай го назад.
Сега е времето на прошка... да обичаш...
Сега е времето, докато си още млад!
19.10,2011 г.
© Валентин Добрев Все права защищены