Избърсвах от стените плесента.
Господи, защо ме донаказа.
Легенът със водата се разля
и стаята ми стана моя ваза.

Като лале в средата ù стърча
и сипя думи вместо аромати.
Краката ми се мокрят от вода.
Патилият винаги ще пати.

Ще плувам вечер, вместо да заспя.
Леглото ми - тиган за едра риба.
Сега ще трябва само да реша
дали това количество ми стига.

Сега пералня, чистене, готвеж.
Нормално мое, сиво ежедневие.
Винителен и дателен падеж..
Почивката - отново напрежение.

Нямам мухъл. Имам блато аз.
Какво ми трябва в стаята - корито?
Ехото ухае с моя глас
и речникът за смисъла разпитва.