С вятъра пътувай през гръдта ми
и на влюбена във мене се преструвай,
а истината запази
за мигa, във който те целувам,
ако студ не ме смрази...
Пътувай, с вятъра пътувай -
пред опознаващите ми очи,
намерила се в мене се изгубвай,
когато те потърся - помълчи...
Не спирай - любовта развявай -
очи и устни с нея отвори,
с глас висок във мен запявай,
не се срамувай - прекали...!
С костите ми възроди се,
усмивката ми ще отвори рай -
в него бързо заключи се
без да питаш какъв ще е краят...!
© Маломир Стръков Все права защищены