Сатенени чаршафи - жива скука.
И купчинка дантели - примка сякаш.
И ароматна свещ свенливо пука...
Ти мен ли, друга някоя ли чакаш?
И виното студено е и бяло,
пиянството ти трезво е отдавна.
Подпряното на скрина огледало,
забравило е. Толкова безславно!
Ръцете ти би трябвало да помнят,
извитата от страст милувка жарка.
Сега Луната прави се на скромна,
но знаем, че е стара вретенарка, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.