Прекалено хубав е денят!
Днешният и всеки следващ утрешен.
Но въздуха забрави да поделя.
Императиви имам, но са вътрешни.
Отвън не позволявам да ме пипат.
Изплаках всички драми от очите си.
Погледа смирен със яд отритнах
и сега...
съм вожд на цветни призраци.
И сто лета да ми следиш очите,
в тях да се опитваш да разцепиш мрака,
и да разтапяш восък по стените – ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация