Сега ще ме стопиш

31 окт. 2006 г., 01:43

Поэзия

810 0 6

Сега ще ме стопиш -

кристалче лед във палещия дъх

на старата камина.

Усмихваш се, а се тревожа,

Дали усмивката ти казва:

“C'est la vie”
и право във стената се разбива.

Дали в смарагдов камък

се прикри
мълчанието,

шлифовано, за да пестиш мечти.

Дали надежда листопадна измори

сърцето ти да моли и прости,

от хиляди осъмнали луни

и танците безумни на съдбата?

Дали сега очите ти ще се окъпят

с Реквиема - финалния акорд

на прашен сън?

Дали?

Сега ще ме стопиш,

В сълзата пареща ще се изплъзна аз...

А после с димната въздишка към небето...

Белоснежка (Гергана Шутева)

2006-11-03T11:01:07+02:00

Сега ще ме стопиш,
в сълзата пареща ще се изплъзна аз...
А после с димната въздишка към небето...

Прекрасен стих! Много ми хареса! Поздрав!
petinka67 (Петя Кръстева)

2006-10-31T22:59:22+02:00

Заинтригува ме!
Поздравления,Жоро!
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2006-10-31T17:27:22+02:00

Дали ти ще се стопиш, незная, но аз се разтопих докато го четох!
Много ми хареса стихът ти!
Поздравления!
изречена (Мая Попова)

2006-10-31T17:00:15+02:00

да, животът е Life, но понякога е C'est la vie
kity (Людмила Нилсън)

2006-10-31T12:53:10+02:00

Хареса ми!
ЧАР (Чавдар Кунчев)

2006-10-31T05:56:07+02:00

Махни клишетата и ще стане!Поздрав!