2 февр. 2015 г., 17:23

Сега вали по-често 

  Поэзия
915 4 9

„Обичам те” побира всички думи,
но нищо не заменя синевата.
Оскубах си крилете. Ти не чу ли,
когато ме освиркваше тълпата?
Площадът беше пълен с късогледи,
сакати и налудни битиета.
Но нищо не почерни тези бели
снежинки приютили се в ръцете ми.
И гордата душа на слънчогледите
не падна. Падна капка от небето.
Валяло ли е? Къпеха се лебеди
в пресъхналата локва на сърцето ми.
И плуваха, но нищо не замести
пенливата усмивка на вълните.
А знаеш ли? Сега вали по-често,
но нищо не тежи като очите ми,
и нищо не предаде тази обич,
по-страшно от „Обичам те” на срички.
Сега ми се мълчи, но няма хора,
които искат да си кажем всичко.

© Николина Милева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??