път без посоки
посоки без дни
дни без условия
навярно горчи
щастия неми
отвътре разчупени
не възприемат
кръвта ми продупчена
тесни галерии
в мозъци ярки
казват на времето
да се разпадне
глухо извикани
тръпнещи спомени
ще се измолят
в илюзии вдлъбнати
-------
жарка пещта
ще те глътне отново
прясната нощ
ще те черпи с отрова
викай навременно
моля те синтия
после заспивай
и знай че си ничия
© Геновева Христова Все права защищены
Среден път няма!
Супер стих!