Само целувка... и тишината, в която съм твоя.
Идваш неканен, в животът ми - носиш на длан -
пламъци, огън, изгаряне... Всичко тревожно.
В единствена нощ, споделена от някого... сам.
Вдишвам страстта ти, последен миг на спокойствие...
докосвам очите ти с устни от страх натъжени...
Може би искам... може би трябва... постой си...
такъв - безличен и хладен... до мене...
Аз съм онази, чаша горчиво възраждане... твое...
в мислите ничия, в пътя си просто... без име...
И да ми кажеш - ще бъде поредната подлост... било е...
което почувстваш... което отминеш... ...