За времето аз нямам време,
щом погледът ражда безкрая.
Във чаша пиянството стене,
почти пренебрегнало Рая.
А ти - твърде нежно целуваш,
очите ти - черни маслини.
Забравих коя съм.., а всъщност
облечена в бяла коприна..
те слушам, (а нищо не чувам..)
И зная, че губя ума си.
И може би само секунда
дели ме от твоите устни. ...