СЕЛФИ С ЕСЕНТА

… слънцето ли каталяса? – диша лятото едва,

вятърът на седем гласа ревна в жълтата трева,

във къртичината рохка хлътна кьоравият кърт,

мракът жалостиво охка върху урви, дол и рът,

в кукувичата си прежда тъй и не натръшках брод –

пътят накъде отвежда? – може би във друг живот,

ни светулкови коруби, нито щъркови гнезда,

ни девойка, да се влюби в чорлавата ми брада,

славейчето де се дяна? – млъкна старата гора.

С дрипавата си премяна есента до мен се спря.