СЕЛФИ С РАЧЕ
... щом върбата тихо плаче над стишената река,
в подмолите дребно раче щипва моята ръка,
със мустачките си шава, сякаш казва ми здравей,
селфи правим си тогава върху моя стар дисплей,
шепне с погледи безмълвни – въздухът ти ми горчи! –
и с мълчания ме пълни, вперило във мен очи,
остри щипчици забива в милостивата ми длан,
Свободата ни отива! – Тя от Бога ни е дан,
хайде, раче бързокраче, скачай в своята река! –
под върбата, дето плаче, ще ти махам със ръка.